"Синдър" - review
Героините са същите, но не съвсем — сирачето всъщност е изключително талантлив механик киборг. Феята вълшебница е робот с особено отношение към модата, а принцът този път получава нещо повече от обувката на Пепеляшка. Дори и в бъдещето приказките започват с „Имало едно време…“
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
* * *
Още преди да започна да я чета, няколко пъти я бях срещнал в училищната библиотека (вече беше излязла и четвъртата) и интересът ми постоянно нарастваше, защото нека приемем фактите, на кой не би му се сторила интересна книга, на корицата на която има момиче с рокля и тяло, привидно с формата на кукла, а отзад, в анотацията, се разправя за киборги, андроиди и смъртоносни болести, И на всичкото отгоре става въпрос за така добре-познатата ни приказка за Пепеляшка. И така. Започнах да се интересувам от книгата и питах приятели, които бяха чели книгата, какво мислят и реакциите общо взето бяха нещо от сорта на " ???? НЕ СИ Я ПРОЧЕЛ ???? ". Ето защо реших да я прочета.
Началото на книгата сложи началото и на абсолютната ми обърквация, защото изведнъж бях пренесен доооооста години в бъдещето (126, ако не се лъжа) и бяха представени доста на брой герои и самата атмосфера сякаш беше пренаселена и трудна за преглъщане (като за начало на книга). Няколко страници по-късно обаче, всичко си идва на мястото и някакси читателят се чувства все едно току-що е паднал от водопад с лодчицата си, а веднага след това плава по спокойното течение на рекичката в подножието на водопада. И освен това, самият факт, че пространството в книгата е Източната Република (предполагам днешен Китай), е достатъчно объркващ, защото се съмнявам някой да си представя историята за Пепеляшка да се развива в Китай.
Това настрана. В следващите глави действието наистина потръгва и книгата, заедно със сюжета си, започва да действа като добре-смазана машина и бавно се натрупва напрежение. Относно цялостния сюжет на книгата мога да кажа, че е абсолютно умопомрачително жесток и докато четях някои глави просто се улавях да прескачам редове и описания, само за да разбера какво ще стане. Спираше дъха. Единствената ми забележка е, че нямаше много плот туистове и изненадващи моменти; беше суууупер предвидима, но това ме накара да се замисля, че е написана нарочно така, защото можеш да предположиш какво ще стане още няколко глави след началото, но да не разбереш дали наистина е така чак до края (въпреки че на много пъти авторката буквално е на косъм да го потвърди и аз бях направо на ръба на леглото и дращех книгата с нокти, защото исках най-накрая да каже дали е така или не, но все пак не го правеше).
Относно героите - също толкова добре-изпипани и направени като сюжета.
Принцът. Ох. Изобщо не ми се иска да си кривя душата, само защото обожавам книгата - персонажа на принц Каито никак не ми хареса. Може би защото с нищо не се отличаваше освен с хубост (което, нека признаем, не е нещо отличително, ако си принц в приказка), може би защото някак не се вписваше в цялата оригиналност и иновативност на историята, а може би защото беше типичният принц Чаровен. Не знам дали на останалите, с които съм обсъждал книгата им харесва, но на мен лично-не.
Кралица Левана. Апффффффффт. Не мога да изразя с думи колко много обожавам този герой. Начинът, по който Мариса Мейър е представила злодея в книгата си е чисто и просто извън тази планета (буквално и преносно). Тази вградена емоционална дълбочина, която има (кралицата сама по себе си представя една от най-големите опозиции в днешната литература привидност-същност), този хладнокръвен чар, който има, привидната ѝ въшнша красота, която няма нищо общо с непреклонната ѝ злоба и язвителност правят Левана един от най-любимите ми злодеи в YA литературата. Нямам търпение да се срещна отново с персонажа ѝ в следващите книги (и искрено се надявам в скоро време да не умира, защото както казват феновете "обичам да я мразя").
Семейството на Синдер. Доста достоверно и автентично представени са мащехата на Адри и доведените сестри, при които всъщност се получава несъответствие (но положително такова) с приказката, защото едната сестра, Пеони, всъщност е най-близкият човек на Синдер, може би единственият, който наистина я обича от все сърце. От друга страна, злите (с право) мащеха и сестра са точно както се очаква да бъдат - завистливи, ненавистни, и неприкрито показват омразата си към Синдер, като образно казано ѝ се изплюват в лицето.
Ико. Това, абсолютно съм честен, е най-лъчезарният и весел герой в цялата книга. Наистина жалко, че не взима голямо участие в книгата и не я срещаме много често, защото този персонаж е напълно лишен от всякакви негативи и просто прави обстановката много по-лека и разтоварена от цялото напрежение между Синдер и сестрите. Тя служи като най-добра приятелка на Синдер и на практика е Феята от Пепеляшка, защото я побутва да отиде на бала и прочие. МЪЧ ЛЪВ ИКО!
FINAL VERDICT - 4.5/5 STARS
Общо взето обожавам книгата, сюжета, героите, абсолютно всичко, начина на писане на авторката, самата авторка - всичко свързано с книгата, но си взимам 0.5 звездичка, защото беше доста предвидима и нямаше много изненадващи моменти, въпреки, че книгата не се нуждае от много такива.
Като заключение искам да кажа, че препоръчвам книгата горещо на всеки, който иска леко четиво, ненатоварващо, но едновременно и супер интересно. Самата книга още с разтварянето на първите страници завлича интереса на читателя и не го пуска, заедно с дъха му, до последната страница. Нямам търпение да прочета и останалите книги в поредицата в най-скоро бъдеще. Thanks, bye.
