'The VVitch' - Borko's movie review

THIS MOVIE IS ART

Here I am with yet another horror movie post, but this time a review on a movie I most recently had the chance to see and boy, oh boy, it was good. Like, good good. Amazingly good good, no, beyond that.

Nice curves, Anya

Anyway, let's get on with it, the movie was...

'The VVitch: A New-England Folktale'

...directed by Robert Eggers and starring my favourite newcomer actress Anya Taylor-Joy ('Split'; 'Morgan') in the main role.

This movie was literally the best horror film I've seen in quite some time now, probably one of my all time favourites, because it's goddamn brilliant, it's genius, it's overwhelmingly marvelous in virtually every way. 'The VVitch' was a film that was interesting from start to beginning and with each scene it became progressively more horrifying, more tense and harder to watch - it was wonderful. No cheap thrills, every scene was briliant.

What was it about?

First of all, I'd like to point out that 'The VVitch' is an astonishing suspenseful and tension-filled horror movie revolving around a New-England family that starts their life anew on their new farm somewhere near a forest and soon enough things get pretty damn shitty, 'cause viewers come to realize that the goddamn forest is where a bloody witch resides.

But why is it such an awesome movie anyway?

What's so genius and amazing about this movie is that there hardly is any gore, there aren't any jump scares and tropes that you would see in most cheap and dumb supernatural/gore horrors. Like, this isn't any horror movie. This is an incredibly unique and original horror that I encourage everyone interested in the genre or generally everyone who'd like to see a good movie to just watch.

Anya Taylor-Joy as Thomasin

'The VVitch' succeeds in everything it attempts to do and does it with absolute grace, it's flawless.  It slowly builds an intense and very unsettling atmosphere through an amazing cast, wonderful score and awesome an screenplay. The cast is right on point with, as I said, my favourite Anya Taylor-Joy as Thomasin - the eldest daughter of William and Katherine (played by the batshit crazy woman Lysa Arryn from Game of Thrones). The actors in this movie are beyond incredible and we see amazing performances by Anya Taylor-Joy and from Thomasin's little brother. They just bring a lot to the general atmosphere, to the movie and to its suspense.

Another great feature of the movie is its incredible directing and cinematography - every shot is beautiful, breathtaking and just gets the viewer's attention and quite literally grabs him by the throat, hardly leaving him throughout the entire runtime.

One of the greatest highlights of the movie to me personally is its score/soundtrack. Oh my god that shit was glorious, it had me terrified and practically is responsible for how genius this movie generally is.

Even the movie's colors were great, because they fitted the overall mood of the characters, the film's tone and were basically a reflection of the characters' feelings and what was going on around them.

Another thing I'd like to say is that I really loved how the character of the witch was built. Virtually, the witch was presented as a haunting threat, something that doesn't directly go out and murder the family, but rather corrupts it indirectly, causing it to break apart.

An evil demon hare right from the film

Final thoughts?

I thought that the movie was great, 10/10 and I recommend it to everyone who'd like to see a very good, meaningful movie. If you expect to see a cheap horror with jump scares and all-round gore, this definitely isn't the movie for you.

4 new generation must-see horror film recommendations

'Get Out' (2017) - dir. Jordan Peele

Not gonna lie, това определено е един от най-любимите ми филми, които съм гледал тази година и определено е в топ 10 хорър филми в моята лична класация. Филмът представя главния герой и приятелката му, които отиват на гости при родителите ѝ. Интересното е, че главният герой е чернокож, а приятелката му е бяла, и когато пристигат в къщата на родителите ѝ, нещата се оказват, че далеч не са такива каквито са.

"Бягай!" ми хареса изключително много, защото беше филм на ужасите, но нивото на насилие, jump scares и пр. беше сведено до минимално и самият филм беше просто уникален - напълно съм убеден, че до момента не е правен подобен и е единствен по рода си в това, което прави - представя леко болна тема по изключително остроумен, напрегнат, интересен и вълнуващ начин. В един момент публиката ще се смее, а половин минута по-късно ще е на ръба на седалките си.

Горещо препоръчвам този филм и освен това смятам, че е един от най-блестящите примери, че не е нужно да излееш няколко галона кръв, за да направиш брилянтен филм на ужасите.

'The Babadook' (2014) - dir. Jennifer Kent

*въздишка* Обожавам този филм. Вероятно най-дълбокия хорър филм, който някога съм гледал, 'The Babadook' просто е гениален в това, което прави. На пръв поглед изглежда като поредния евтин хорър филм с някакво зле направено чудовище, но той далеч не е това, той представя трагичната история на една вдовица и сина ѝ и метафорично описва тъгата/депресията с образа на прокрадващия се Babadook. Обожавам всичко в този филм - от брилянтната Oscar-worthy игра на Essie Davis, до красивата, но и едновременно зловеща синематография.

Препоръчвам филма на всеки, който обича да гледа психологични, атмосферични филми, които наистина да го накарат да се замисли.

'10 Cloverfield Lane' (2016) - dir. Dan Trachtenberg

Косвено продължение на умопомрачителния sci-fi found footage 'Cloverfield' на J. J. Abrams, '10 Cloverfield Lane' е изящен пример за suspenseful и още 'клаустрофобичен' трилър. Във филмът става въпрос за една жена, която е 'отвлечена' от непознат мъж в неговото подземно убежище. Той е убеден, че извън бункера, в който се намират, светът е превзет от извънземни, следователно не могат да излязат и тук стигаме до това, което прави филмът толкова специален - зрителят на практика не може да прецени дали старецът (John Goodman в ролята) наистина говори истината или просто е побъркан; не може да се разбере какво наистина става и дали наистина светът извън бункера е обитаван от извънземни. Всичко относно филмът е spot on - актьорската игра, диалогът, героите и развитието им. Много ми хареса това, че главната героиня не беше традиционната за хорър филмите тъпа тийнейджърка, която кара зрителите да крещят "нееее, не отваряй вратата" - напротив, беше изключително хитра и умна, но нека не спойлвам повече С:

На практика всяка една сцена във филма беше много интересна и на места дори е трудно да си поемеш дъх от напрежение. Обожавам този филм и горещо го препоръчвам.

'Split' (2017) - dir. M. Night Shyamalan

'Split' е страхотен психо-трилър. Става въпрос за шизофреник с 23 различни личности, който отвлича три момичета. Искам да подчертая, че този филм е брилянтен и просто се прекланям пред страхотното завръщане, което M. Night Shyamalan направи с 'The Visit', а сега и с този филм. Всичко относно филма е страхотно - режисирането, синематографията, всяка сцена е изключително интересна и thought-provoking, но това, което наистина отличава този филм е страхотната актьорска игра на James McAvoy и Anya Taylor-Joy ('The VVitch'; 'Morgan') и супер интересния сценарий и screenplay на M. Night Shyamalan. Резултатът е един изключително добър psycho-thriller с отличителните за Shyamalan хумористични моменти на места - това всъщност е и една от най-яките черти на филма - буквално в един момент може да се хилиш на някоя hilarious шега и буквално секунда по-късно да се тресеш от страх и напрежение от това какво може да се случи. Препоръчвам. 

Новото поколение филми на ужасите (и защо жанрът не е това, което беше)

Може да се каже, че съм изключително запален по филмите на ужасите и това е на практика любимият ми жанр филми, защото за разлика от останалите жанрове като драмата, комедията и пр., те ни предлагат едно много по-напрегнато, вълнуващо, изпълнено със страх и адреналин приключение; срещат ни лице в лице с истинска опасност, което за мен е нещо наистина страхотно. И освен че съм наясно с жанрът като цяло, също съм наясно и с общото мнение, че тези филми представляват:

1. Кланици, рязане на крайници, over the top насилие
2. Свръхестествени глупости, блъскащи се врати, прелитащи мебели, екзорсизъм, а-у
3. Спонтанно изскачащи неприятни на вид личности/създания/неща

Но тук идва и интересното!

В последно време хорър жанрът далеч не е това, което беше, защото тези три колони, аксиоми, свързани с филмите на ужасите изглежда избледняват и биват изместени - новите филми са много по-добри и по-качествени, защото вече не разчитат на евтини трикове и изкуствена кръв, а вместо това на създаване на напрегната атмосфера, мистериозни, интересни герои, които се развиват с течение на филма, вълнуваща история с послание, която потапя зрителя в ужасяващата атмосфера на филма. Много повече внимание започва да се обръща на музиката, придружаваща сцените в него, набляга се на напрежение, на очакване, на атмосферичен ужас, а не на евтино сплашване.

За жалост обаче съществува и друг проблем

Макар и напоследък все повече филми на ужасите да стават много по-качествени и по-значими, нараства и проблемът със средностатическия зрител. Повечето хора обикновено са свикнели, когато чуят за филм на ужасите да си мислят за онези евтини филми с много кръв и малко акъл, тоест, много хора просто са забравили или не знаят какво наистина е филм на ужасите, страшен филм, който да влезе под кожата ти, а не просто да те стресне с някой евтин трик. Хората са забравили всички онези стари филми, които изобщо дадоха начало на този жанр. Хубавото е, че сега се възраждат, и се появяват повече и повече нови страхотни и оригинални филми, но малко хора ги оценяват, защото очакват да видят същите тъпотии и евтини шитни, които са свикнали да виждат във филми от жанра. Например уникални и гениални филми като The Babadook и A Cure for Wellness са супер недооценени, просто защото хората, когато ги гледат, очакват да видят например, в The Babadook, чудовище, което разпарчетосва вътрешностите на героите или, в A Cure for Wellness, някакви психопати, които преследват главния герой и пр. Но тези неща ги няма и вместо тях има една наистина страшна и много зловеща атмосфера, има един страхотен филм, в който няма евтини и изтъркани тропи, на които много хора вече са свикнали.

***

Общо взето това исках да кажа с този пост, в скоро време ще публикувам и пост с new generation хорър филми, които препоръчвам и лично обожавам. Farewell.

"Мумията" - ревю и възобновяване на блога

Ъъъ, да, минали са 8 месеца от последния пост...

След прекарване на изключително много време в отлагане, решихме, че е време да се появи нов и то съвсем нетрадиционен пост - ревю на филм, а не на книга! *непосредствено ахване от непреодолим шок*

Как стигнахме до това съвсем изненадващо решение ли? Ами много просто:

Б: Хей, може би трябва да направим нещо за блога, знаеш, малко е поумрял....

С: Хмм, да, но нещо не ми се пише за книги.

Б: Еййй, знаеш ли какво би било по-добро от блог за книги?... Блог за книги И филми!

С: *непреодолим шок, придружен от звучно "хиии"*

И общо взето беше това.

Така де, нека продължим към самото ревю, посветено на поредния от редица блокбъстъри, рибуута на една двайсетгодишна култува приключенска филмова поредица... “Мумията” (или на инглиш, The Mummy).

Филмът е режисиран от Алекс Кърцман и в главните роли са Том Круз, като протагониста антиквар-крадец-войник, и София Бутела, badass хладнокръвната мацка от Kingsman и странно-забавното, умело в бойни изкуства и техника, извънземно от Star Trek Beyond, като главния антагонист - мумията. Виждаме някои познати лица като Ръсел Кроу и някои не толкова познати лица в поддържащите роли.

"Мумията" - ревю на Светослав

"Мумията" -
доказателство, че големи пари и имена не са равни на добър филм.

Като фен на трилогията за “Мумията” с Брендан Фрейзър, бях доста развълнуван като научих за рестарта на поредицата като част от новата Dark Universe вселена на Universal. За жалост, най-добрата част от филма си остава трейлърът. Ето защо.

Времевата епоха

Действието на старата трилогия се развиваше в 20-те години на миналия век. Чудесен избор на исторически момент - златната ера на египтологията, достатъчно рано за да има доволно усещане на приключенски дух и нови открития. Същевременно факта че всичко се случваше в отдалечена пустиня (или планини, в случая на последния филм) събитията изглеждаха по-реални. В рибуута обаче… ами, времето е сега, а мястото е днешен Лондон. Трудно е да се повярва че древно чудовище което сее масова разруха из град от петнадесет милиона души не би превлякъл вниманието на правителството и военните, но точно това става. С казуса се ангажира само и единствено тайнствена организация с неизяснени цели и функции, чиято водач между другото също е чудовище. Иначе казано - грешно място, грешно време.

Сюжета

Опитайте се да не се изгубите докато Ви представя сюжета. Принцеса от Древен Египет иска да убие фараона, за да извърши което сключва договор с Бога на смъртта. Не успява и я мумифицират докато още е жива. След това е погребана в… Месопотамия? Говори се за някакви кръстоносци от 12 век, но каква работа могат да имат кръстоносци с Древен Египет и мумии, не става ясно. В днешно време в сюжета се появява Ник Мортън - на думи войник в Ирак, който обаче явно заема длъжността иманяр. Не е обяснено как му се разминават вечните конфликти с местни бунтовници, неподчинението му, да не говорим за разграбването на археологически обекти и бягство от военния дълг. Открива гробницата на мумията, тя по някакъв начин го прокълнава и се съживява и почва да прави всякакви поразии. Решението на проблема се оказва Ник да се слее с Бога на смъртта и да се промушка с нож. Да, това е сюжета. В четири отделни момента открих че бях задрямал. Ако простите сравнението - сюжета на филма е като Франкенщайн, съшити но несвързани помежду си части. Толкова по това.

Героите

За Ник Мортън вече говорихме. Персонажът прави абсурдни неща без каквито и да е било последствия. Едновременно е разбойник и герой, но едновременно не му се получава нито едното, нито другото. Уж спасява света, а всъщност обира археологически обекти. Уж обича една незабележителна като персонаж археоложка, но едновременно го определя като секс за една нощ. Сякаш Ник има раздвоение на личността, като сумата от двете ѝ страни е една кръгла нула. След като се слива с Бога на смъртта се опитват да внушат на зрителя че мотивите на Ник са неясни и потенциално зли, но въпреки това е болезнено очевидно че това няма как да бъде така. Като споменахме раздвоение на личността, трябва да разгледаме и Доктор Джекил и Мистър Хайд, лидерът на тайната организация. Над пристъпите си няма почти никакъв контрол, но все пак е на много отговорна служба. Необяснимо е как такъв нестабилен човек може да ръководи подобна организация, а и е просто нелогично. Напомням че Джекил и Хайд не е положителен герой. Излиза че той е това, което лови. А какво да кажем за Мумията? Ами, не нещо прекалено хубаво. Първоначалното ѝ желание да бъде фараон очевидно е невъзможно в 2017г. и е заменено от… ъм…пясъчна буря в Лондон? Не е ясно защо прави каквото прави и какво иска да постигне, както не е ясно как знае къде се намират оръжията с които може да бъде унищожена. Като цяло, никой не знае какво и защо го прави. Дори аз като гледах този филм.

Актьорски състав

На 55 години, Том Круз се опитва да придаде на героя си образ на мошеник и разбойник с все пак златно сърце. Както казахме вече, резултатът е персонаж който не знае какво прави и защо го прави. Зад играта му липсва жизненост и енергичност, с една дума - изтъркана е. Неговото участие обаче е единствената причина филмът да събере над 385 млн. долара бокс офис. Не виждам друга причина освен рекламата Том Круз да играе главната роля в този филм. София Бутела в ролята на Мумията се справя добре, доколкото един актьор може да се справя добре когато е брониран от няколкостотин слоя компютърни ефекти, протези и грим. Освен това Мумията говори почти изцяло на древноегипетски - това незабавно я отдалечава от зрителите и поставя бариера между нея и тях, създава се впечатлението че е зла защото е зла. Ръсел Кроу представя една сравнително сдържана версия на Джекил и Хайд, съответстваща на тази от книгата на Робърт Луис Стивънсън, но за жалост героя му се появява твърде рядко и за твърде малко време, за да окаже някакво значимо въздействие над останалите.

Заключение

185 милиона долара бюджет и един от най-известните актьори в Холивуд не могат да заменят интригуващ сюжет и вълнуващи герои. Зад филма стоят редица озадачаващи решения, които в крайна сметка работят в негов ущърб, а и нека не забравяме, той (и следващите филми от Dark Universe) са вдъхновени от истории и мотиви, създадени преди почти век, че и повече. Разбира се , интересни са, но “Мумията” е просто поредното разочарование на лято 2017.

You and me both