"Къде си, Аляска?" - joint review

"КЪДЕ СИ, АЛЯСКА?" - book review

Стигна се и до момента, в който пишем първото си ревю на книга. Избрахме точно тази, за да покажем колко различни възгледи имаме and so on. Obviously, Светослав ще е лошия, а аз ще съм добрия. Нека просто продължим към ревюто, защото да.

Б.

Бих искал да започна с това, че прочетох книгата преди около година (и малко са ми замъглени спомените относно нея) и колко много я харесах и обикнах. Периода, в който я прочетох беше непосредствено след големия hype за самата книга - беше толкова популярна по едно време, всички говореха за нея и споделяха цитати, и даже в една социална мрежа постоянно се кръщаваха с някакви имена от сорта на Alaska Young, I smoke to die, и прочие. Просто бях убеден, че все някога ще я прочета и този момент все пак дойде. Имах... хмм... Не знам? Ниски очаквания? Защото наистина ненавиждах онези момиченца и цялата драма покрай книгата, и мислех, че ще бъде определено някаква "боза", но уви, оказа се прекрасна книга.

Сюжетът се предава през перспективата на един от главните герои - Майлс, и чрез него се запознаваме с останалите герои, когато се мести в училище Кълвър Крийк. Желая тук да споделя колко много ми хареса всеки един от персонажите - бяха абсолютно различни един от друг, като всеки от героите си имаше своя най-характерна черта и просто бяха уникално представени, и описани, и направени, и просто авх. Джон Грийн някак съумява така да изгради героите си, че всеки един подрастващ (и не само) да се заинтригува от тях и незабавно да почувства някаква връзка и да ги заобича още при първи прочит. Искам да отделя специално внимание на Аляска, защото тя несъмнено е лицето на книгата и, всъщност, лицето на цяла епоха в YA жанра. 

Аляска Йънг. Емоционално нестабилната героиня на книгата, в която всички - читатели и други персонажи, просто са предразположени да се влюбят. Аляска е разбита на парченца, има неясно минало (в началото поне), мистериозна едно и се отличава с несравнимата си емоционална дълбочина. Изключително харизматична е и има необикновено присъствие. Създава чувство на тъга и отчаяние, на съкрушеност, но и едновременно някакси внушава и определена лъчезарност, надежда, примиреност и най-общо казано живот. Персонаж, който едновременно олицетворява живота и смъртта. Аляска е заровена в книги, страшно импулсивна и много красива, спечели ме още с първата си реплика и още помня как подчертавах половината й диалог, защото беше като мина за inspiring quotes. Ето и любимия неин:

"Прекарваш целия си живот, затворен в лабиринта, размишлявайки как един ден ще се измъкнеш и колко страхотно ще е навън, и представата за това бъдеще ти помага да продължиш напред, но така и никога не го осъществяваш. Просто използваш бъдещето, за да избягаш от настоящето." 

Относно сюжета - сравнително добър, умело написан, бързо развиващ се, пропорционално на развитието на персонажите. Харесва ми също и похвата "Преди/След" - натрупва съспенс и някакси очакваш нещо лошо да се случи всеки момент, и когато се случва (настъпването на "След"), започва да отброява дните след реалната случка и просто се получава супер яко :DDD и на практика когато свърши отброяването "Преди" следва eternal crying, и тъкмо когато се поуспокоиш идва време за финала на книгата и просто като си наясно вече със способността на Джон Грийн да удря там, където най-много боли, вече си приготвяш кърпички, защото, да, сълзливо е. 

Автора. С голяма смелост мога да твърдя, че самия начин на писане на автора, може да се обособи в отделна категория, т.е. все едно "omfg пишеш толкова Джон Грийн" примерно. Тоест, стилът му на писане е толкова оригинален, че няма как да не остане в историята на литературата, и освен това съм убеден, че Грийн ще бъде запомнен като лицето на YA жанра.

Общо взето, това беше, като заключение, бих казал - любима книга, добър автор, прекрасни герои, хубав сюжет, на места малко клиширан ("...пуша, за да умра", и понякога имаше моменти "вижте ме съм като другите момичета"), но общо взето, йес.

Final verdict - 4/5 stars

и нека завърша с още един прекрасен цитат от книгата

"Рано или късно идва мигът, в който осъзнаваме, че всички, които плуваме във времето, в крайна сметка биваме отвлечени навътре от мъртвото течение… накратко, че с всички ни ще се свърши." 

С.

Първата ни книга за ревю се оказа едно тъничко томче с матови корици. Още като видях заглавието и графичния дизайн на корицата разбрах, че трябва да се подготвя за схватка с Young Adult жанра. Като цяло с него се толерираме, но понякога срещам такива произведения на изкуството, които са способни да ме откажат от книгите за доста време. “Къде си, Аляска?” не е от тези книги, но все пак заплашително се доближи до тях.

Трудно е да се сравни тази книга с нещо, но сравнение с един дементирал пияница би било успешно. Нека започнем с главния герой, Майлс Халтър. Майлс е на шестнадесет години, но разполага с интелектуалния капитал на четиригодишно. Лишен е от всякаква емоционална и нравствена дълбочина. Животът му е празен, кух. Хобито му е да наизустява последните думи на известни хора. В книгата така и не получаваме обяснение защо го прави, но е лесно да се досетим, че е опит на писателя да придаде на героя си илюзия за духовност. Уви, доста несполучлива илюзия.

Майлс отива в ново училище. Там се запознава с Аляска, в която незабавно се влюбва. Това “влюбване” се дължи изцяло на физически качества, особено заслугите ѝ в областта на размера на сутиена. Аляска е представена като “емоционална” личност, в нея има вътрешен конфликт. Обвинява себе си за смъртта на майка си от аневризъм. Ако Аляска имаше умствени способности поне половината на тези, които има едно шестнадесетгодишно момиче, щеше да научи че от аневризъм се умира за секунди и дали ще извика Бърза помощ е без значение. Въпреки това, Джон Грийн държи на илюзията на емоционалната дълбочина на героите. Не разбираме нищо за мотивацията на героите. Те правят някакви неща, но без да имат причина. Например, Майлс за два месеца се превръща в заклет пушач и пияница, просто защото. Освен това се държи много нелогично, отново без причина - помага на пияната Аляска да избяга от училище, просто защото. След кулминацията на книгата Майлс напълно демонстрира своята липса на цел и мотивация. Лута се в училище и живота, не прави нищо, тъжно му е, но не знаем защо. 

Аз на всяко действие на Майлс

Освен това, понеже Майлс в избора на приятелка се ръководи най-вече от физически качества, се “влюбва” и в Лара. Лара, чиято трансформация от рускиня в румънка служи за майсторска демонстрация на общата култура на автора. Разбира се, Майлс не знае защо е с нея и в крайна сметка се разделят. Впрочем, Аляска чете много книги. Защо? Тя не знае. Ние не знаем. Просто го прави . И понеже книгите извисяват човека, Аляска е една развратна нимфоманка и алкохолик. 

Краят на книгата е разочароващ. В чест на Аляска съучениците ѝ решават да организират номер на училището, който включва стриптизьор. Това е своеобразна кулминация в безумието на книгата, която постоянно скита между нелогичното, абсурдното и необясненото. 

И така, какво научих от тази книга? На практика, нищо, освен че не е особено добра. Нито един път не почувствах напрежение, особено желание да прелистя към следващата страница, загриженост за героите. Защото не бяха герои, а дъски с човешки лица, лишени от душа и емоции. На всички, които искат да пробват YA жанра, препоръчвам да инвестират времето си в “13 причини защо”, а не в кашата, озаглавена ”Къде си, Аляска?” .

Не. Просто не.

Това беше първото ни съвместно ревю, но със сигурност няма да е последното. За да стигнем до следващото обаче, ще трябва да минем през няколко соло ревюта, преди да избера колаборационна книга. Подбрали сме си няколко интересни томчета всеки. Нека видим колко струват...