Harry Potter and the Cursed Child - Svetoslav's Review

Девет години след Даровете на смъртта ни се предлага хапка от магьосническа Англия много години след Битката при Хогуорстс и падението на Волдемор. Уви, неговия погром явно е не е бил ограничен само до него…

Ако видите това на улицата - бягайте!

Хари Потър. Книгите на моето детство, и, сигурен съм, на голяма част от вас. С всяка следваща книга томовете ставаха все по-дебели(поне до “Феникса”), удоволствието от четенето им все по-голямо, триото растеше, аз също. Когато “ Дарове” приключи, останах много задоволен от края - злото е окончателно разбито, Хари е открил своето щастие, светът е в мир. Чудесен край, като на приказка. За жалост, Дж. К. Роулинг и компания явно не са мислели така когато са писали Harry Potter and the Cursed Child, защото там превъзходният завършек на така наричания “световен феномен” е подменен от обикновената, всекидневна злоба в човешкото сърце.

Нека започнем от началото на тази книга. Разбира се, тя всъщност е сценарий на пиеса, и като такава четенето ѝ е неудобно. Недоумявам защо са решили просто да публикуват суровия сценарий, а не истински роман. Във всеки случай в книгата липсват описания, а диалога е, ами, регресирал до детското начало на поредицата във “Философския камък”. Героите имат емоция, но е зле изразена. Четенето на това произведение е сравнимо с носенето на мътни очила - човек вижда смътни фигури, но не и детайлите. Както и да е, нека обърбем внимание на сюжета. Историята се отнася за познатите ни вече герои, както и децата им: Албус Свиниръс Потър(трябваше да го напиша така. Заслужава го.) и Скорпиус Малфой. Удивително е, но и двамата са разпределени в Слидерин. В това няма никаква логика. И двамата са пълни с депресия и гняв черупки, липсват им хитростта и най-вече амбицията на дома Слидерин.Според мен Скорпиус е за Рейвънклоу, а Албус, като пълен бездарник - Хафълпаф(макар че въобще не трябва да ходи на училище). След една поредица от събития решават че трябва на четиринадесет години да спасят света, и затова открадват времевърт и отиват в миналото, където забъркват една огромна каша…

Преди да говорим нея, нека видим какво се е случило с любимите ни герои от едно време. Рон вече е шишкав собственик на магазин. ОК, очаквахме го. Хърмаяни е станала министър на магията. Доста е безволева, нищо не е останало от отдавна починалата ѝ инквизитивност и борбеност. А Хари? Спасителят на този свят, Момчето, което оживя, човекът, два пъти победил Волдемор? Превърнал се е в жесток и студен човек. Отрича се от сина си. Критикува факта, че е в Слидерин(а всички помним епилога на седма книга, нали?). Лъже един стар и безпомощен баща. Опитва се да съсипе живота на едно невинно момче. Иска да раздели сина си и единствения му приятел. Дори разплаква Дъмбълдор с гневните си обвинения. Накратко: истинският Хари Потър загина в Битката за Хогуортс. Това тук е просто един хулиган.

А какво да кажем за следващото поколение? За предубедената Роуз Уизли, за която делата на дядото и бащата са по-важни от тези на сина? За Албус, който отхвърля цялата любов на родителите си заради… нищо? Поне Скорпиус има някаква дълбочина, неговото поведение е обяснимо, той е разумен. Приятна бе промяната на Драко от гневен младеж в любащ баща и съпруг. Въобще за мене сем. Малфой бяха една неочаквана, но приветствана изненада. Всички други са просто едни бледи сенки. Бледи сенки, които бавно и сигурно разрушават всичко, за което се е борил истинския Хари. Антагонистът има доста неясни и нестабилни мотиви, нейният подсюжет е голямо разочарование, главно защото историята ѝ е малко(доста), ами, изсмукана от пръстите. Е, освен Снейп. Сцените с него бяха като диаманти сред тор. Без да разкривам прекалено много, ще споделя само че тук виждаме проблясъци от истинския Снейп. И са великолепни.

И все пак не могат да поправят бъркотията, която тук минава за сюжет. Фабулата на книгата е сложна, не е лесна за четене, нито пък и приятна. Не съм почитател на истории с пътуване във времето именно заради това, а и употребата на този мотив значи че писателят е изчерпал творческия си репертоар и трябва да прибягва до евтини фокуси. За щастие книжката не е особено дълга, страниците се прелистват една след друга и скоро пристигаме на края. Бих го определил като разочарование. В съществото си представлява завръщане към status quo ante bellum, или състоянието преди конфликта. Тоест, цялата история, разказана в книгата, ми се стори някак… излишна.

С края на книгата идва и краят на това ревю. Надявах се Роулинг да остави Хари в седма книга - ярък и неопетнен образ на съвършена любов и добрина, непомрачен от тъмнината и пороците на своето време. Уви, получили сме една водниста картина на някаква дистопия. За мен, “Даровете на смъртта” е и ще си остане вечно последната “Хари Потър книга”. Тази жалка пародия няма право да се назове като такава.

Оценка: Мъгълска: 2/10

Магьосническа: (Т) Трол

Време е да погребем поредицата, тази книга я уби