Neil Gaiman's "Coraline" - Borko's review

"В новия апартамент на семейството на Коралайн има двадесет и един прозореца и четиринадесет врати. Тринадесет от вратите се отварят и затварят. Четиринадесетата е заключена, а зад нея има само тухлена стена до деня, когато Коралайн я отключва и открива коридор към друг апартамент в друга къща, досущ като нейната.

Но и различна...

Отначало всичко в другия апартамент изглежда чудесно. Кутията за играчки е пълна с ангелчета, които се навиват с пружини и летят из спалнята, с книги, чиито картинки се гърчат, пълзят и трепкат, с малки черепи на динозаври, които тракат със зъби. Но тук са и другите майка и баща, които искат Коралайн да остане при тях и да бъде тяхното малко момиченце. Те искат да я променят и да не я пуснат да се върне..."

***

Нека започнем с малко предистория! Още преди да взема решението да прочета книгата, една близка приятелка от клуба по писане на няколко пъти ми беше споменавала именно за Коралайн и за ужасяващата "друга" майка с черните копчета вместо очи и чудовищните си ръце с дълги кървавочервени нокти. Разбира се, това много бързо грабна вниманието ми. Още повече като чух, че има и филм по книгата. Също и че самата книга е горе-долу 170 страници. Малко отложих и все пак сега я прочетох. И съм наистина благодарен, че изобщо се срещнах с тази книга, защото нейното четене беше едно наистина уникално и неземно преживяване - не е като нищо, което съм чел до сега. Shout out to Elly, my eternal gratitude and love will forever belong to you. 

Yep.

It's that creepy.

Anyway, moving on. Общо взето, книжката представлява традиционния за детска приказка сюжет, смесен с доста, ъъъ, да ги наречем, меко казано, смущаващи образи и атмосфера. Може да се каже, че така би изглеждала приказката на 21 век, ако прибавим към нея и щипка хорър и фентъзи (ако под щипка се разбира странни майки с копчета вместо очи и чудовищни ръце с дълги нокти, чудати създания с по две човешки глави и няколко крака и ръце, скрити в пашкул от паяжина, разни дечица духчета с отнети души, очи и много други сравнително ужасяващи неща).

Още от самото си начало книгата някак заявява "Вижте ме, аз съм за деца обаче не съвсем!", и мноооогоооо бързо си казва "аз съм крийпи и както могат деца да ме четат, така и възрастни!". В началото Коралайн и семейството ѝ се местят в нова къща и понеже Коралайн е изключително любопитна и интелигентна, също и ненавижда скуката, тръгва веднага да изследва и много скоро опознава всички останали обитатели на къщата. Да, казвате си, всичко звучи съвсем нормално, но абсолютно не е така, защото всички е толкова зловещо, странно и смущаващо? Толкова е смущаващо и странно, че в един момент просто не предизвиква нищо друго освен още интерес. 

Those would be the Other parents

Така де, повече няма да спойлвам, само ще кажа, че много скоро Коралайн открива "тайнствен" коридор към Другия свят, където се запознава с Другата си майка и Другия си баща, които, разбира се, имат пришити копчета вместо очи и се държат на пръв поглед изключително крийпи и читателя просто започва да разлиства по-бързо и по-бързо, просто защото е суууууууупер странно. Другите родители на Коралайн изглеждат много по-загрижени и заинтересовани за нея, но скоро тя осъзнава, че това е нищо повече от клопка и също открива, че истинските ѝ родители липсват. От този момент нататък се започват истинските ужаси и, да ги наречем, приключения.

Стига толкова съм спойлвал, време е да мина към същинския обзор. Ами... Книгата ми хареса изключително много, реално погледнато няма абсолютно нищо, което да ме е издразнило или да съм усетил не на място. Беше не просто перфектна, а умопомрачаващо перфектна. Освен че съчетаваше в себе си детска приказка с мотиви характерни за филмите на ужасите, книгата притежаваше и много силна емоционална дълбочина и послание - нищо не е това, което изглежда; сбъднатите мечти; изкушението; идентичността и името. Всички тези конфликти бяха разгърнати по много тънък начин и бяха развити чрез смелия и неуморим характер на героинята Коралайн, която между другото е перфектно изграден образ. А НЕКА НЕ ПОЧВАМ КОЛКО ДОБРЕ И ПРЕКРАСНО БЕШЕ НАПИСАНА (Neil Gaiman, u're mah hero).

Weird mamma got me like

Много ми се искаше да научим повече за Другата майка и защо единственият ѝ източник на живот беше да се храни - да се храни с любов. Защо бе отмъкнала душите на всички тези деца, защо и как създава всички тези светове? Книгата е брилянтна и така, но наистина бих искал да знам отговорите на всички тези въпроси.

Luv dat kitten tho

Също много харесах и котката като герой. Всяка книга, филм и пр. си има персонаж, който служи да внася основните послания и мъдрости - в случая беше черната котка, с която Коралайн се запозна. Удачно сравнение би бил заекът от "Алиса в страната на чудесата", тъй като имаха сходна функция - превеждаха главната героиня между реалния и Другия свят.

Общо взето, да заключа, книгата е абсолютно уникална и бих я препоръчал на абсолютно всеки - та тя е едва 170 страници. Искам да познавам Коралайн irl. She's awesome. The kitten, too.

FINAL VERDICT - 9/10, I'M SHOOK, I'M SNATCHED, I'M DECEASED